През последните години се увеличи броят на законодателните изисквания за финансово обезпечаване на екологични задължения. Все повече юрисдикции изискват финансово осигуряване за повече видове дейности.
Законодателните изисквания за финансово обезпечаване са разгледани доста подробно в доклада на IMPEL за 2016 г. относно Финансово обезпечаване – опазване на околната среда и публичните средства и като цяло произтичат от:
- Директиви и регламенти на ЕС (например Директива за депониране на отпадъци, Директива за минните отпадъци, Регламент за трансграничния превоз на отпадъци и Директива за геоложко съхранение на въглероден диоксид),
- Международни конвенции, и
- вътрешно законодателство.
Операторите и промишлените предприятия могат също така да решат да придобият финансово обезпечение по собствена инициатива като част от добрата бизнес практика.
Европейската комисия е издала насоки (например относно механизмите за финансово обезпечаване по Директивата за геоложкото съхранение), но като цяло държавите членки имат свобода на преценка при определянето на вида механизъм за финансово обезпечаване, приемлив за удовлетворяване на изискванията на ЕС. Някои държави членки публикуват вътрешно законодателство или насоки, в които се посочват видовете механизми, които са приемливи, при какви обстоятелства, а в някои случаи може да се посочи и сумата. Някои регулаторни органи могат да допълнят финансовите разпоредби с други разпоредби, насочени към ограничаване на натрупването на задължения. Пример за това е начисляването на невъзстановими такси за неактивен инвентар от страна на енергийния регулатор на Алберта.
Важно е да се признае, че не съществува единен подход, който може да се приложи към всяка конкретна ситуация по отношение на осигуряването и предоставянето на финансови резерви. Взаимодействието между дружественото право, правото в областта на несъстоятелността и правото в областта на околната среда е сложно и се различава в отделните държави. Механизми, които работят в една юрисдикция, могат да създадат неочаквани проблеми в друга поради различията в редица фактори, включително правните традиции, както и националното законодателство. Освен това наличните механизми могат да се различават. Други фактори, които определят видовете механизми, които са приемливи за регулаторните органи, могат да включват естеството на екологичната отговорност (предвидена или непредвидена), финансовия профил на отговорността, естеството на операцията и опита на регулаторния орган с този конкретен вид мярка. Потребителите на настоящото ръководство се съветват да установят тези факти за своята държава, отрасъл, оператор и отговорност.
Финансовата мярка не е панацея и защитата, осигурена от финансовата мярка, може да бъде ограничена, особено в случай на незаконни дейности. Някои незаконни дейности (напр. изхвърляне на отпадъци) се извършват изцяло извън разрешителните и правните системи, в рамките на които се създават финансови разпоредби. Незаконните дейности могат също така да застрашат достатъчността и правната сигурност на финансовите разпоредби, дори когато те са въведени. Пример за това е изоставянето на площадка за преработка на отпадъци, на която са складирани отпадъци, надвишаващи ограниченията на разрешителното; финансовата разпоредба не би била достатъчна, ако се изчислява въз основа на ограниченията на разрешителното. Незаконните дейности също могат да обезсилят финансовите разпоредби от правна гледна точка поради клаузи за изключване на незаконни действия. В главата има някои дискусии относно други подходи към екологичната отговорност, които са от значение за прилагането на незаконни дейности.