Има три основни категории лица, които могат да бъдат признати за отговорни: дружества-майки, директори и служители, както и по-широка категория ‘свързани лица’.
Дружества-майки
Могат да съществуват случаи, в които дружество-майка (т.е. корпоративен акционер) на оператор може да бъде подведено под отговорност за екологични задължения. Преди обсъждането на тези случаи трябва да се подчертаят два основни принципа на корпоративното право, които присъстват в много, ако не и в повечето юрисдикции. Първо, при учредяването си всяко дружество се третира като отделно юридическо лице спрямо своите акционери (напр. дружеството майка). Това означава, че при обичайни обстоятелства акционерите не могат да бъдат държани отговорни за дълговете и задълженията на дружеството. На второ място, акционерите (напр. дружествата майки) се ползват от ограничена отговорност, което означава, че ако дружеството изпадне в несъстоятелност, те трябва да внесат само сумата, ако има такава, неплатена по акциите, които притежават в дружеството. Степента, в която тези два принципа се спазват в рамките на дадена правна система, зависи от нейната правна традиция. Например, някои юрисдикции ще пренебрегнат принципа на отделната правосубектност по-лесно от други.
Ако дружеството майка трябва да бъде подведено под отговорност, отговорността му обикновено ще възникне при две обстоятелства. Първо, когато при тълкуване на законодателството се установи, че дружеството майка е ‘отговорното лице’. Това често се нарича ‘пряка’ отговорност. Например, когато се счита, че отговорното лице е лицето, което ‘управлява’ или ‘контролира’ съответната дейност (напр. Директивата на ЕС за ЕЗД), дружеството майка, за което е установено, че ‘е управлявало’ или ‘е контролирало’ дейността, ще бъде отговорното лице. Съдебната практика на Върховния съд на САЩ (United States v Bestfoods, 524 U.S. 51 (1998 г.)) гласи, че съгласно американското законодателство съществуват обстоятелства, при които може да се счита, че дружеството майка ‘управлява’ обекта на своето дъщерно дружество. Но тези обстоятелства са ограничителни и са били тълкувани стеснително от последващите съдилища.
На второ място, дружеството майка може да бъде държано отговорно за дълговете и задълженията на своето дъщерно дружество. Това често се нарича ‘непряка’ или ‘производна’ отговорност. Трябва да се отбележи, че тази форма на отговорност е доста различна от първата категория, при която предприятието майка носи отговорност за собствените си действия. Косвена (или производна) отговорност може да възникне, когато ‘корпоративният воал’ на дъщерното дружество е бил пробит или вдигнат. В корпоративното право изразът ‘корпоративен воал’ е метафоричен термин за принципа, че веднъж учредено, дружеството е юридическо лице, отделно от своите акционери, със собствени права и задължения. Когато ‘корпоративната завеса’ е ‘пробита’ или ‘вдигната’, съдилищата не зачитат отделната правосубектност на дъщерното дружество, като налагат неговите дългове на дружеството майка (или по-общо на неговите акционери). Отново степента, до която това е възможно, се определя от правната традиция на конкретната юрисдикция. Въпреки това някои юрисдикции изрично предвиждат такава отговорност, ако дъщерното дружество изпадне в неплатежоспособност или фалит. Пример за това е законодателството "Гренел 2", прието във Франция през 2010 г. Законодателството включва разпоредби, които могат да изискат от майката на дъщерно дружество, което е изправено пред ликвидация, да заплати част или всички разходи за отстраняване на екологични щети в определени съоръжения, ако небрежността на майката е допринесла за загубата на активи на дъщерното дружество.
Директори и служители
Както и при дружествата-майки, в някои юрисдикции директорите и служителите могат също да бъдат обект на пряка или косвена (или производна) отговорност за отстраняване на екологични щети.
Може би най-известният случай е Northstar Aerospace (Canada) Inc, която от 1981 г. до 2010 г. управлява предприятие за производство на хеликоптери и части за самолети в Кеймбридж, Онтарио. След фалита на компанията’през 2012 г. Министерството на околната среда на Онтарио нарежда на 12 бивши директори и служители на Northstar да изпълнят мерки за отстраняване на трихлоретилен и шествалентен хром в подпочвените води, които мигрират от предприятието към жилищен район. Преди това регулаторът е изискал от Northstar да извърши възстановяването. В крайна сметка делото е уредено за 4,75 млн. канадски долара.
Има и съдебна практика от Върховния съд на Ирландия както по прякото (Ronan v Clean Build Ltd. и Cork CC v O’Regan), така и непряка (или производна) (Wicklow CC v Fenton и Агенция за защита на околната среда v Neiphin Trading Ltd) отговорност на директорите.
Може да има и възможности за лично преследване на директорите по силата на разпоредбите на закона за несъстоятелността или ликвидацията при обстоятелства, при които те са проявили небрежност или са нарушили задълженията си към дружеството, като например разпоредбите в Обединеното кралство в раздел 212 от Закона за несъстоятелността от 1996 г.
Свързани лица
През 2016 г. правителството на Куинсланд, Австралия, измени Закона за опазване на околната среда от 1994 г. (Qld), за да упълномощи Министерството на околната среда и опазване на културното наследство да нареди на ‘свързани лица’ да отстранят екологичните щети, ако операторът влезе в официално производство по несъстоятелност (управление, ликвидация или синдик) и поради това не може да плати за отстраняване на екологичните щети, за които е отговорен.
‘Свързани лица’ съгласно измененията на ‘веригата на отговорност’ са: холдингово дружество (т.е. компания майка) на оператора; асоциирано дружество, което притежава земя, на която операторът извършва или е извършвал определени дейности, като например минна дейност; или друго лице, което извършва или е извършвало дейности съгласно екологично разрешително, които причиняват или могат да причинят екологични щети.